Настоящото изследване се фокусира върху три области на права, които действат като барометри: свободата на изразяване (член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКПЧ), член 11 от Харта на основните права на ЕС), свободата на религията (член 9 от ЕКПЧ, членове 10 и 21 от Хартата), и правото на свобода и сигурност (член 5 от ЕКПЧ). Изборът им не е произволен. Първото се изпитва ежедневно чрез цифровата дезинформация и новите форми на цензура. Второто се сблъсква с изискванията на секуларизма и правата на малцинствените групи. Третото се изправя пред предизвикателства от административното задържане, законодателството срещу тероризма и цифровото наблюдение. Всички три са обединени в по-широк въпрос, който преминава през цялото изследване – въпрос, който, въпреки че може да изглежда, че се отнася до архитектурата на системите, всъщност засяга ежедневния опит на гражданина: защо две европейски системи, които гарантират същите права, предлагат различна защита на един и същи гражданин? Изборът на тези три права не е нито случайен, нито просто тематичен. Всяко от тях представлява различен тип асиметрия, а общият им анализ позволява явлението да бъде осветлено от множество ъгли, без да се ограничава до едно измерение. Фокусът върху тези три права, следователно, не изчерпва полето на асиметрията, а го обхваща по начин, който подчертава разнообразието от проблеми, а именно външна и вътрешна асиметрия, асиметрия между превантивно и репресивно регулиране, и асиметрия според географския мащаб на прилагане.
