Настоящата публикация на Имущестения преглед има за предмет времевия принцип на неприсвояването на недвижимо имущество, намиращо се навсякъде, в рамките или извън Херсонисуса на Атон, принадлежащо на манастирите на Света Гора; раждането, развитието и крайната съдба на този принцип, със съдържанието, обхвата, както и степента на защита, която му е придавана през различните периоди досега. С ръководство и под призмата на съответните законодателни разпоредби, теорията и съдебната практика на гръцките съдилища от всички инстанции и видове, изследването се развива в увода, в три основни части и в заключенията.
В първата основна част се изследват източниците на принципа на неприсвояване с църковен и държавен характер, категоризирани по периоди, с акцент върху османския период. Във втората се разглеждат подробно съответните разпоредби на действащия КХАО, с предимство на чл. 181 от КХАО. В третата се изследва отношението на гръцката държава към въпроса, като в последната глава се изразяват обосновани съмнения и резерви на С. относно законността на обявяването на „принудителните отчуждавания“ на имотите на Света Гора от гръцката държава през първите десетилетия на 20-и век.
В последната част на произведението се представят основните изводи на изследването, обобщаващи от една страна безспорното времево включване на принципа на неприсвояване в основните, незаменими, елементи на – конституционно гарантирания – „древен прерогативен режим“ на манастирите на Света Гора, и от друга страна значителното нарушение на този принцип през последния век, без никаква историческа и морална, а вероятно и юридическа основа.
