Интелектуална история на суверенитета, която разкрива как Хабсбургската империя се превръща в горивна атмосфера за нашия съвременен световен ред. Разпростираща се из сърцето на Европа, Хабсбургската империя устоява на всички стандартни теории за единичен суверенитет. Революциите от 1848 г. предизвикват десетилетия на бурни конституционни експерименти, които поставят самата концепция за „държавата“ на изпитание. Тази сложна многонационална политическа общност се превръща в инкубатор за публичното право и правната философия и създава идеи, които все още оформят разбирането ни за суверенната държава днес.
„Животът и смъртта на държавите“ проследява историята на суверенитета през сто бурни години, обяснявайки как режим от национални държави, теоретично равни по международно право, възниква от пепелта на династическа империя. Наташа Уитли показва как започва нов вид експериментиране, когато Първата световна война срива Хабсбургската империя: създаването на нови държави. Териториите на Хабсбург стават лаборатория за постимперски суверенитет и нов международен ред, а резултатите от това ще отекват през глобалните дебати за деколонизацията през следващите десетилетия.
Уитли изследва как опитът на Централна Европа открива уникална перспектива към ключова юридическа фикция — предполагаемото юридическо безсмъртие на държавите. Труд с широкообхватна интелектуална история, „Животът и смъртта на държавите“ предлага задълбочен и оригинален анализ на връзката между суверенитета и времето, илюстрирайки как многобройните смърти и несигурният живот на държавите в региона разкриват напрежението между нуждата на правото от непрекъснатост и нестабилността на историята.
