Обширен и драматичен разказ за антониновата чума, мистериозната болест, която порази Римската империя в нейния връх. В средата на втори век сл.Хр. Рим бе на своя разцвет и върха на мощта си. Император Марк Аврелий управляваше обширна територия, простираща се от Британия до Египет. Римският мир, или Pax Romana, изглеждаше постоянен. След това, внезапно, изглежда от нищото, внезапна болест порази легионите и опустоши градове, включително самия Рим. Тази бързо разпространяваща се болест, сега известна като антонинова чума, може би беше първата пандемия в историята. Скоро след нейното появяване Империята започна своя низходящ път към упадък и падение.
В „Pox Romana“ историкът Колин Елиът предлага изчерпателен и широк поглед върху този ключов момент в римската история. Дали една болест — чиято произход и диагноза все още са неизвестни — е повалила Рим на колене? Внимателно разглеждайки всички налични доказателства, Елиът показва, че проблемите на Рим са по-коварни. Години преди пандемията тънкият слой римски мир и просперитет започна да се пропуква: икономиката беше мудна, армията се увлече в Балканите и Близкия изток, несигурността по отношение на храните доведе до бунтове и масова миграция, а преследването на християните се засили. Пандемията разкри разпадащите се основи на обречена Империя.
Аргументирайки, че болестта е била както причина, така и следствие от падението на Рим, Елиът описва „предшестващите условия“ на чумата (множество икономически, социални и екологични уязвимости на Рим); разказва историята на самата епидемия през опита на лекар, жертва и политически играч; и изследва постпандемичните кризи. Най-трансформативната сила на пандемията, предполага Елиът, може би е била нейното продължаващо присъствие като заплаха, както реална, така и възприемана.
