Едно мащабно ново тълкувание на Френската революция, което оживява криминалните трибунали в сърцето на политическата култура на Републиката. В „Народното правосъдие“ Карла Хесе предлага обширен преоценка на политическото насилие по време на Френската революция. От Чарлз Дикенс до Хана Арендт, Революцията от 1789–1799 във Франция е изобразявана като най-кървавата от демократичните революции на осемнадесети век. Чрез обширни нови архивни изследвания Хесе показва, че обратното, онова, което отличава Френската революция, не е нито мащабът, нито интензитетът на насилието, а по-скоро всеобхватността на нейните политически трибунали и използването на нови форми на наказателно право и процедура като средство за разрешаване на политически конфликти.
Повече от 5000 политически процеса са водени от Революционния трибунал само в Париж, и с процент на оправдаване над 50 процента, те не са били нито рутинни, нито предрешени по своите изходи. Те със сигурност са имали репресивна функция, но по-важното е, че са играли критична роля в основаването на републиката във Франция и в оформянето на нейните социални и политически норми. Чрез жури, публично свидетелстване и медийно отразяване, тези политически процеси легитимираха републиката и революционната борба, която я създаде. Те бяха подхранвани по-малко от класова борба, фракционни омрази или утопична идеология, а по-скоро от патриотичен, макар и трагичен, опит да се държат съгражданите отговорни.
През последните два века Франция, разбира се, успешо се наложи като конституционен режим, но тази конституционна традиция все още е кореняща се и преследвана от нейното революционно минало. От 1793 г. насам, Французската република, до някаква степен или друга, е оцелявала като е поддържала себе си в постоянно съдебно разследване.
