Как християнството едновременно отхвърля и усвоява жертвоприношението. От самото начало жертвоприношението в християнството водеше двойствен живот – както отхвърлено, така и съществено. Смъртта на Христос на кръста беше жертвата, която сложи край на всички жертви, засенчвайки храмовите жертвоприношения на юдаизма и езичеството. И все пак в центъра на изживяната вяра стоеше повторението на жертвоприношението: принасянето на тялото на Христос, жертвите на древните патриарси и жертвите на мъчениците, вплетени в литургията, теологията и народната преданост.
Но този двойствен живот рухна по време на Реформацията. Спорещи наследници на християнската истина откриха, че жертвите, които някога са наричали християнски, може би не са такива. За да изградят новите си вери – за да открият истината за християнското жертвоприношение – те се обърнаха към миналото, учейки се от това какво е било християнството, за да разберат какво трябва да бъде.
В "На олтара" Джонатан Шийхън предлага нов разказ за жертвоприношението — както свещено, така и светско. Неговата история е отчасти история на християнското въображение през вековете на Реформацията, когато нови мъченици и свети воини се бореха за истината на жертвите си, когато империята на жертвоприношенията в Новия свят беше използвана за разрешаване на християнски конфликти, и когато жертвите на древните евреи бяха въоръжени за ортодоксията. Но е и история на светското въображение, тъй като огромният архив на християнското жертвоприношение беше разпръснат и приложен към неща, които хората създават – техните религии, политика и общества. С "На олтара" Шийхън разкрива нова история както на християнството, така и на светския свят, в който все още живеем.
