В това платоново произведение ще следваме едно от най-интересните философски дискусии за същността на Знанието между най-очарователния учител на европейската мисъл, диалектичният и майевтичен Сократ, и вдъхновеният ученик и умел математик, Теетет. В този контекст епистемологическата борба на Платон - тясно свързана с неговата политическа и етична философия - ще "се бори" срещу илюзията, лъжливото мнение и невежеството, след като първо оправдае стойността на Знанието.

Знанието в Платон има обвързващ характер. Неговото притежание неизбежно води до добродетелни действия. Основите на тази перспектива се крият в сократовото учение (който познава добродетелното, го върши). Тази етика обхваща силна диалектика ("трябва да знае правилното, за да го върши", но също така "който знае правилното може само да го върши") и отразява динамичната епистемология на Платон: такава е промяната, която знанието носи на хората, че те не могат да изберат никакъв друг начин на действие в моралния и политическия живот, освен този, посочен от Знанието.

Сега "Теетет" става светило в идващите мрачни времена, тъй като представлява монументална архитектура на Знанието, която ще оформи мисленето на душата и ще установи условията за логическия подход към теорията на идеите.