Очакваше се, че в едно произведение с заглавие "Комедия на любовта", ще се наблюдава любовна история като тези, които заливат градския театър в края на 19-ти век. От света на водевила до натуралистичната сцена, любовите, изневярата, ревността и съперничествата, класовите бариери, лицемерните поведения и романтичните хитрости съставят комедии или драми, в зависимост от перспективата или темперамента на всеки автор. В това обаче произведение на Ибсен, ясно се открояват най-малко два елемента, които радикално го различават от любовната тематика на традиционния театър. Едното е тенденцията за изследване на темата и обмен на мнения между драматичните персонажи на ниво, често теоретично. С други думи, тук целта не е да се развие или утвърди връзката между един мъж и една жена от произведението, а да излезе наяве истината за любовта и брака и, съответно, за личната независимост и семейството и социалните задължения. Свобода и обвързаност са, следователно, в същината си двата противоположни героини на произведението, а персонажите играят много по-малка роля.