Настоящата книга не е още едно ръководство по макроикономика, нито общ наръчник за ЕС. Тя представлява съвременно ръководство, което анализира пресечната точка на фискалната и паричната политика в рамките на парични съюзи, с централно изследване на Икономическия и Валутен Съюз (ИВС) и отговаря на най-актуалния въпрос на еврозоната — как паричен съюз управлява различната фискална политика на своите членове, когато дълговете в някои държави надвишават 100% от БВП?
В 244 страници и 9 глави, организирани в четири части, тази книга покрива теорията на противоборството Friedman-Modigliani до програмата NextGenerationEU и предложенията на доклада Draghi. Подробно, в Част А (гл. 1-3) се възстановява теоретичният спор за връзката между фискалната и паричната политика от 1950 до 1980 г.: Милтън Фридман и количествената теория на парите, споровете Friedman-Meiselman и Ando-Modigliani, уравнението на Andersen-Jordan (Уравнението на Сейнт Луис), и се развива в съвременната Фискална теория на ценовото равнище (Fiscal Theory of the Price Level - FTPL), като частта завършва с емпирични изследвания за САЩ, Великобритания и държави-членки на ЕС.
В Част Б (гл. 4-5) вниманието е насочено към дълга в паричните съюзи, където се представят механизми за корекция на дълга (пазарни срещу числови цели/институционални регулации), с отделно изследване на гръцкия дълг през призмата на теорията за изборния политически цикъл. Следва систематичен анализ на фискалните мултипликатори с кейнсиански и неокласически DSGE модели, VAR и емпиричен PVAR модел за оценка за страните от ИВС.
В Част В (гл. 6) книгата предлага критичен исторически преглед на ИВС: от краха на Бретън Уудс, доклада Вернер, Договора от Маастрихт и номиналните критерии за конвергенция, чрез Пакта за стабилност и растеж, Секстета и Дуета, Европейския семестър и ЕФМ, до пандемичната промяна в управлението с NextGenerationEU и Многогодишната финансова рамка.
Накрая, в Част Г (гл. 7-9) книгата завършва с паричната политика в ИВС: принципите на работа и органите на ЕЦБ, конвенционални и неконвенционални мерки на паричната политика от финансовата криза 2007-8 до постпандемичния период, теорията за оптималните парични зони (OCA), и Банковия съюз с трите му стълба (SSM, SRM, EDIS).
Тази книга се обръща към читателя (студент, млад изследовател), който следи дискусии за „дълг“, „ЕЦБ“ и „Пакт за стабилност“, но няма теоретична основа за да ги оцени, и превръща икономическия „шум“ от новините в структурирана рамка за разбиране, предоставяйки усещане за компетентност, необходимо на всеки млад икономист. Тя е предназначена за напреднали бакалавърски и магистърски студенти по Икономика, Финанси, Европейски изследвания, Политическа икономия и Международни отношения; за докторанти, работещи в областта на европейското икономическо управление; както и за анализатори на публичната политика, икономисти от централни банки и ръководители на изследователски институти.
