Как философията може да ни научи да бъдем по-малко тревожни относно тревогата, като разберем, че тя е съществена част от човешкото съществуване. Днес тревожността обикновено се възприема като патология, най-често диагностицираното и лекувано психологическо разстройство. Но тревожността не винаги е или само медицинско състояние. Всъщност много философи твърдят, че тревожността е нормална, дори съществена част от човешкото съществуване, и че приемането на този факт може да бъде преобразуващо, позволявайки ни да живеем по-смислен живот чрез по-дълбоко разбиране на себе си.
В Тревожност Самир Чопра изследва ценни прозрения за тревожността, предложени от древни и съвременни философии — будизъм, екзистенциализъм, психоанализа и критическа теория. Смесвайки мемоар и философия, той разказва и как сериозната тревожност е повлияла на собствения му живот — и как философията му е помогнала да се справи с нея. Чопра показва, че много философи — включително Буда, Къркегор, Ницше, Фройд и Хайдегер — са разглеждали тревожността като неизбежна човешка реакция към съществуването: да бъдеш е да си тревожен.
Основан на Карл Маркс и Херберт Маркузе, Чопра изследва как бедността и други материални условия могат да влошат тревожността, но подчертава, че дори богати хора не могат да ѝ избягат. Нито пък лекарствено лекуваните. Неразделна от човешкото състояние, тревожността е незаменима за неговото разбиране. Философията може и да не може да излекува тревожността, но, като ни води към по-голямо самопознание и само приемане, може да ни направи по-малко тревожни относно самата тревожност.
Лична, трогателна и изпълнена с надежда, Тревожност е книга за всеки, който се интересува да преосмисли тревожността и да разбере защо тя може да бъде не само източник на страдание, но и на прозрение.
