Преди 15 000 години земната ос се наклони, променяйки географските полюси. Вулкани изригнаха, ледниците се разтопиха и моретата се повишиха драматично. Антарктида беше обвита в лед, унищожавайки високата цивилизация на праисторията: Атлантида. Но преди оцелелите да успеят да възстановят загубеното, катастрофата се повтори – два пъти. Обединявайки научни открития с теории за местоположението на Атлантида, авторите разкриват, че не е имало една, а три Атлантиди – първата в Антарктида, втората в Южна Америка и третата в Средиземноморието.
Изследвайки данни от палеоклиматологията, те показват, че преди 15 000 години Антарктида е била умерена и е била дом на оригиналната Атлантида. Разглеждат геоложки доказателства за три световни суперводни наводнения преди 15 000, 11 600 и 8 700 години и показват как тези дати пряко съвпадат с замръзването на Антарктида, пристигането на кроманьонците в Европа и разрушаването на Атлантида според Платон.
Разкривайки влиянието на атлантите върху праиндоевропейските езици и върху масивни древни монументи, насочени към звездите, те показват как основателите на цивилизациите във всички ранни митове – пеласгите, данайците, Виракоча, арийците и други – са били част от атлантската диаспора и как тази миграция се е разделила на два основни потока – един към Латинска Америка и друг към Европа и Азия.
Следвайки атлантите от топлата Антарктида до Перу, Мексико и Средиземноморието, те разкриват, че кроманьонците са народът на Атлантида и че ние само сега се връщаме към техните напреднали нива на наука, технологии и духовност.
