От бестселъровия съавтор на Wittgenstein’s Poker, завладяващ разказ за противоречивия „експеримент с удавящото се дете“ на Питър Сингър — и как той промени начина, по който хората мислят за благотворителността.
Представете си следното: Вървите покрай плитък езерец и виждате малко дете, което се мята във водата, явно в опасност да се удави. Оглядате се за нейните родители, но никой не е там. Вие сте единственият, който може да я спаси и трябва да действа незабавно. Но когато приближавате езерото, спомняте си, че носите най-скъпите си обувки. Влизането във водата ще ги развали — и може да ви забави за среща. Трябва ли да оставите детето да се удави? Философът Питър Сингър публикува този мисловен експеримент през 1972 г., като твърди, че позволяването на хора в развиващите се страни да умират, докато ние лесно можем да им помогнем, като дарим пари за благотворителност, е морално осъдително колкото спасяването на обувките ни вместо удавящото се дете. Може ли това да е вярно?
В „Смърт в плитък езерец“ Дейвид Едмъндс разказва забележителната история на Сингър и неговата противоречива идея, изследвайки как тя радикално промени начина, по който много хора мислят за бедността — но също така и как предизвика остри критики. „Смърт в плитък езерец“ описва преживяванията и световните събития, които подтикват Сингър да формулира своя радикален аргумент и как това вдъхновява някои млади философи да създадат движението „Ефективен алтруизъм“, което се стреми да оптимизира филантропията. Книгата също така разглежда реакциите на критиците, които твърдят, че „Плиткият езерец“ и „Ефективният алтруизъм“ са нереалистични, заблудени и контрапродуктивни, пренебрегвайки причините за — и следователно задълбочавайки — бедността. В крайна сметка обаче Едмъндс твърди, че „Плиткият езерец“ запазва силата да формира начина, по който живеем в свят, в който продължава да съществува ужасно и ненужно страдание.
