Една важна преоценка на притчата в персийската литература и нейният принос към философската и творческата мисъл. В тази книга Хамид Дабаши предлага радикален преразглед на притчата в персийската литература, като твърди, че притчовото мислене е форма на философска рефлексия. Дабаши избягва традиционния фокус върху предполагаемите морални или политически препратки в тези притчи — „моралът на разказа“ — за да позволи на радикалните повърхности на поетичното им настроение да бъдат разкрити. Вместо това се фокусира върху това, което Кафка нарича „фантастичната граница“, която представлява решаващия момент на притчата. Проследявайки постоянен поток от персийски притчи през вековете, Дабаши показва, че жанрът не се ограничава до шедьоври като тези на емблематичните поети Са’нди, Руми, Аттар и Санаи. Всъщност той твърди, че притчовото мислене има много по-широко поле в персийската литература и философия и играе отличителна роля в персийските и ислямските традиции. Натрупаното въздействие на тези притчи, разпространени в персийска проза и поезия, е алмал-ал-миثال, един притчов свят — свят на притчи, сравнения и вярвания. Дабаши отбелязва момента в тези произведения, когато животът се абсорбира в типичната тъкан на разказите, заличавайки разделителната линия между факт и въображение, история и разказ, живи и мъртви, реално и нереално — и самият живот, такъв какъвто го преживяваме, става странна и завладяваща притча. С тази циклична самореферентност, притчите предлагат начин на мислене като философска форма.
