В лабиринта на съвременния живот вземането на решения често е прибързано, механично и изтощително действие. Съвременният човек е призван ежедневно да взема малки и големи решения за работата си, здравето си, отношенията си, убежденията си. Всяко решение изисква сигурност, бързина, увереност.
Мигновени решения: да завия надясно или наляво?
Интуитивни решения: да отговоря или да замълча?
Екзистенциални решения: да остана или да си тръгна, да се доверя или да се противопоставя, да упорствам или да се откажа?
При всяко от тях първата мисъл често прилича на убежище — бърза, позната, може би дори облекчаваща. Но достатъчна ли е?
Често не си даваме право да помислим втори път. Не позволяваме на ума си да се усъмни, да погледне отново, да чуе отново.
Настоящата книга се стреми да освети пътя на втората мисъл. Не на съмнението, което парализира, а на съмнението, което изследва. Не на безкрайното отлагане, а на осъзнатото проучване.
Второто мнение в медицинския свят е акт на предпазване от възможна грешка. В ежедневието то е акт на хладнокръвие пред спонтанността.
Тя е насочена към всеки човек, който е попадал, попада или ще попадне пред кръстопът.
Защото второто мнение може да се превърне в най-спасителната функция на мисълта.
