Как робството и търговията с роби предоставиха на африканските владетели път към политическата власт. През цялата история робството е било централно за политическата власт. Към деветнадесети век африканските владетели доминират в търговията с роби с европейския и ислямския свят. В „Връзките, които обвързват“, Дж. С. Шарман показва как тези владетели бяха овластени от робството, превръщайки печалбите от пазара за хора в политическа мощ.
С нарастването на търсенето на африкански пленници, нов вид африкански разбойници – търговци на роби, превърнали се във владетели, използват увеличаващите се ползи, за да завладеят и задържат властта, изплащайки на последователите си и закупувайки оръжие. В крайна сметка вътре в Африка имаше повече поробени африканци, отколкото в Америка; африканските кралства бяха защитени и управлявани от роби-войници и роби-чиновници. Участието в търговията с роби става жизнено важно за политическото оцеляване; успехът на няколко могъщи лидери означаваше страдание за милиони на континента.
Застъпвайки тезата, че робството е фундаментално политическо и взаимоотношенческо, Шарман разглежда ефектите от робството, съсредоточено в африканските връзки и контакти с по-широкия свят. Този път към властта чрез поробване на други изискваше взаимодействие с други страни, понякога чрез война, понякога чрез търговия и понякога и двете. Повече от всеки друг регион, африканският опит показва как робството като основа на властта е зависело от връзките между вътрешни и външни участници.
Шарман описва как африканските владетели се оказаха в капана на все по-разрушителна конкуренция помежду си. Докато по-голяма част от континента беше опустошена от военачалници, същите фактори, които засилваха владетелите поотделно, ги отслабваха колективно, а резултатната разруха проправи пътя за европейското завоевание в късния деветнадесети век по време на „Бързата надпревара за Африка“.
