Как хората с болести и увреждания в Китай излизат по градските улици, за да оповестят страданията си и да потърсят помощ. По улиците на всеки голям град в Китай хора разиграват истории за бедност, болест и увреждане, пеят или седят с написани табели, за да молят за обществена милостиня. В Сцени на страдание, културният и медицински антрополог Транг Х. Та използва етнографски изследвания и медийно отразяване, главно в Пекин и Гуанджоу, за да разгледа как индивиди и семейства – много от тях мигранти от бедни селски райони – оповестяват медицинските си проблеми, за да търсят не само помощ, но и признаване на своя морален стойност и човешко достойнство. Техните свидетелства за изпитания и бедност представляват противонарратив на държавната пропаганда за широко разпространено икономическо благоденствие и социален прогрес.
Като мигрират към градовете, за да търсят медицинска помощ и обществена подкрепа, пострадалите заявяват правото си на живот и препитание в новия Китай. Но тяхното непрекъснато молене и излагане на нужда се превръщат във форма на трагична травма, превръщайки ги в предприемачи на собствената си мизерия. Възприемани като скитници и дори престъпници, тези просяци съставляват работна общност, ангажирана с перформативен труд. Като проницателни наблюдатели на човешкото поведение с уличен опит в градската инфраструктура, те използват телата, гласовете и историите си като морален капитал, за да печелят препитание в пространства, враждебни към тяхното съществуване.
С фокуса си върху градския спектакъл, регистрите на моралната стойност и моментите както на отчаяние, така и на устойчивост, Сцени на страдание прави оригинален принос в сравнителното изследване на уязвимите популации, ангажирани с непознат труд и грижа.
