Едно изчерпателно интелектуално изследване на идеята за Запада. Как "Западът" започна да се използва като колективно самоназваниe, сигнализиращо политическо и културно единство? Кога "западняците" започнаха да се определят по този начин? Дали идеята е предавана от древните гърци или е създадена от имперските сили на XIX век? Нито едното, пише Георгиос Вароуксис в Западът, неговата амбициозна и завладяваща родословна на идеята. "Западът" не е бил използван от Платон, Цицерон, Лок, Мил или други канонизирани личности от това, което днес наричаме западна традиция. Той не е бил първо използван и от строителите на империи. Постепенно възниква през 1820-те години и тогава, както показва Вароуксис, решаващо е насърчен през 1840-те от френския философ Огюст Конт (чийто политически проект, между другото, бил страстно антиимпериалистичен). Необходимостта от използването на термина "Западът" се появява, за да се избегнат объркващите или нежеланите последици от използването на "Европа". Двете се припокриват, но не са еднакви, като Западът се използва за разграничаване от определени "други" в Европа, както и за включване на Америките.
След анализ на произхода, Вароуксис проследява множеството и често изненадващо неочаквани промени в начините, по които Западът е бил разбиране, и различните намерения и последици, свързани с поредица от тези спорни определения. Докато други теории за Запада разглеждат само определени аспекти на понятието и неговата история (дори само за да критикуват неговата репутация), анализът на Вароуксис предлага изчерпателен разказ, който стига до наши дни, изследвайки множеството актуални, а и не на последно място, бъдещи възможни значения. Той завършва с анализ на това как от 2022 г. определенията и принадлежността към Запада са били преработени, за да включват Украйна, тъй като еволюцията и преосмислянията продължават.
