„Принос към изучаването на простия език“ разглежда простия език като езикова и текстова практика, насочена към директното, лесно и ефективно разбиране на информацията от широка аудитория.
Изследването представя термините „лесен език“ и „прост език“, подчертава разликите между тях и поставя езиковото опростяване в по-широк европейски и американски контекст. Паралелно обсъжда предимствата на простия език по въпроси като достъпност, равенство, социално приобщаване, прозрачност и по-ефективна комуникация с публичните служби.
С фокус върху новогръцкия език и езика на държавната администрация, книгата изследва характеристики като дългите периоди, архаичните форми, неяснотата, натрупването на общи изрази и административния езиков инфлационизъм. В практическата част представя примери за езиково опростяване в текстове на гръцки публични служби, съчетавайки лингвистичен анализ, теоретична рамка и приложения.
