Емоцията е неразривно свързана с онтологичното измерение на човешкото съществуване, с контакта със социалното аз, със социалната ни ангажираност и взаимодействие в социалния свят. Като една форма на „етерна“ енергия, поетично казано, емоцията се подтиква от явните или неизследваните й причини, прониква във вътрешния ни свят и се излъчва към всичко, което ни заобикаля. Но дали емоцията е само индивидуален въпрос? Или може би нейното проявление или причинност се намира на пресечната точка между индивидуалното и социалното, в техните непрекъснати диалектически взаимоотношения?
Ако философията, психологията, когнитивните науки и невронауките са посветили или продължават да посветят изследвания и проучвания в тази област, социологията сравнително наскоро е започнала да се чуди за мястото на емоцията в социалните реалности, в взаимодействията и взаимните влияния в социалния свят. Или може би не толкова наскоро?
Приближавайки се до теоретичната работа на социолозите и анализирайки я, установяваме, че емоцията като проблематика и като понятие – дори когато не се назовава директно – присъства както в класическите, така и в по-късните социологически изследвания. Изхождайки от това наблюдение, се предприема кратък, но обширен преглед на позицията на емоцията в социологическото познание, както в теоретичните подходи на последните, така и в методологическите стратегии на социалното изследване.
Брой страници
336
Корица
Меко
Година на публикуване
2026
Издател
Pedio