неизбежното търсено

внезапно смъртта тича пред нея, изблъска оградите на страната си, за да влезе. Цяла нощ я обикаляха из парковете, думите ѝ се отнасяха добре с нея, упорито криеха сухото място. Земята крещеше: мъртва си, тъкан, която отказваш да се разложиш. Години по-късно кандилото гори върху дървения крак на чичото, а до него люлката на детето тайно я...