„Възможност и статистика“ (P.S.) е метод за познание, основан на строги етични принципи и съчетаващ количествени и качествени подходи. Той поставя в центъра преживения опит, силните страни и човешката способност за действие; разглежда устните разкази като първични данни; и създава измерители, инструменти и практики за разпространение на знания, които насърчават благоденствието, вместо да управляват риска. „Възможност и статистика“ на Айвъри А. Толдсън е много повече от книга за статистически методи — тя е дълбока и необходима намеса в сърцевината на образованието и социалните науки. Трудът съчетава методологичен трактат и дълбоко личен образец на литературна научна проза, който преосмисля предназначението на данните в свят, наситен с тях. Разработвайки нов статистически език, Толдсън показва, че принципите на възможността — загриженост, контекст и потенциал — могат да бъдат също толкова аналитично строги, колкото и принципите на вероятността.
„Възможност и статистика“ представя нов набор от аналитични инструменти — методи, основани на формули и създадени да измерват надеждата. Показатели като Индекса за преодоляване на трудности (OAI), който измерва успеха спрямо контекста; Коефициента за реализиране на потенциала (PRQ), който количествено оценява постиженията отвъд статистическите очаквания; и Индекса за равнопоставеност на ресурсите (RPI), който измерва неравенствата в достъпа до ресурси, дават на практикуващите специалисти конкретни инструменти.
Толдсън изгражда убедителен аргумент: статистическите инструменти, използвани толкова често за документиране на отчаянието и предсказване на неуспеха, трябва да бъдат преработени така, че да изграждат надежда и да развиват човешкия потенциал. Резултатът е труд, който е едновременно строго академично изследване и морален призив за действие към изследователи, преподаватели, политици и всеки, който работи с данни, засягащи човешки животи.
