„Малко неща ме карат да се смея. Бих казал, че единственото изключение е всичко, написано от Дейвид Седарис.“ ГРАХАМ НОРТЪН „Седарис е богът на хумористичното есе… Единственото правило на Седарис: или бъди забавен, или загивай.“ ЛЕНА ДЪНАМ
В „Земята и нейните хора“ Дейвид Седарис изследва какво означава да си пътешественик, брат и приятел за цял живот. Опитва се да влезе в ролята на болногледач след операцията за смяна на тазобедрената става на приятеля му Хю — и ту успява, ту не. Обикаля с приятелката си Доун и я предизвиква да изяде автомобилна гума. Една противоречива ботова програма на Duolingo се превръща в негов неочакван довереник, докато той се опитва да опише семейството си на чужд език. Непрекъснато допълва списъка си „Страни, в които съм бил“: язди кон на име Текила в Гватемала, купува ушита по поръчка свещеническа одежда във Ватикана и отива на сафари в Кения, без да направи нито една снимка.
Времето взема своето: докато преглежда адресната си книга, той отбелязва хората, за които не би понесъл да пише, и осъзнава колко от тях вече ги няма. Ухапва го куче, а пътник в малко влакче го обижда. Една жена на улицата късно през нощта или го подлага на сексуален тормоз, или не. Лесно е човек да се съгласи с жената, която развява табела с надпис „Стига толкова“. И все пак животът е изпълнен с поводи за радост: огромните тестиси на един овен, пътуване в чужбина със сестрите му, наистина страхотно видео с влечуги, чифт добре ушити памучни гащи.
В тези есета — едновременно язвителни и нежни, закачливи и проникновени — Седарис показва колко много има за удивление, когато държиш главата си вдигната и очите си отворени и наблюдаваш с топлота и любопитство нашия удивителен човешки вид и земите, които обитаваме.
„Седарис е най-добрият наблюдател на нашия свят и неговата чудатост.“ АДАМ КЕЙ
„Прекрасно.“ ИЪН МАККЕЛЪН
„Безспорно кралят на хумористичното писане.“ ХАДЛИ ФРИЙМАН
„Най-смешният жив писател.“ ДЖОНАТАН РОС
Тема
Религия
Брой страници
256
Корица
Твърдо
Година на публикуване
2026
Издател
Little Brown Book Group