Китай последователно се стреми да използва икономическата си мощ в стремежа си към глобално геополитическо влияние. Както книгата убедително и подробно показва обаче, ефективността на това икономическо държавническо изкуство е различна, а резултатите са по-скромни, отколкото обикновено се смята.
„Подриване и съблазняване“ разглежда причините, поради които икономическото държавническо изкуство действа само в някои случаи, като показва, че резултатите зависят както от стратегията за привличане, така и от политическата среда в целевата страна. Одри Уонг обособява многобройните икономически стимули на Китай в две стратегически категории — „подривни моркови“ и „легитимно съблазняване“ — и след това анализира как механизмите за публична отчетност в страните получатели могат да насърчават или възпрепятстват ефективността на тези стимули.
Въз основа на подробни казуси, обширни теренни проучвания и експериментално изследване чрез анкета авторката анализира неуспехите на Китай в утвърждаването на геоикономическото му влияние, но също така изтъква успехите му в постигането на краткосрочни транзакционни цели и в предизвикването на разногласия между държави и вътре в тях. Анализът ѝ подчертава важната роля, която страните получатели могат да играят за формирането и ограничаването на китайското влияние. Разработвайки теория за икономическото държавническо изкуство на Китай, книгата хвърля светлина върху това как и кога Китай може да използва икономическата си мощ, за да преобрази отношенията между САЩ и Китай, както и международната система като цяло.
