AC Грейлинг представя труд по аналитична философия, в който твърди, че съображенията, свързани с онтологията на естествения език, ни разкриват много за това как да разбираме истината, референцията и понятията за реалност. В това подробно изследване на съвременните философски възгледи за „крайната реалност“ Грейлинг надгражда върху три десетилетия размишления върху метафизични и семантични въпроси.
Разглеждайки широк кръг от основни въпроси в метафизиката, Грейлинг предлага провокиращи размисъл идеи по редица теми, включително разликата между понятията „действително“ и „реално“, както и защо „социалната реалност“ е също толкова „реална“, колкото и физическата. Той ни показва значението на епистемологичния скептицизъм и предлага преразгледан и доразвит възглед за последиците от него за разбирането на природата и ролята на твърденията.
Семантичният антиреализъм на Грейлинг не предполага отхвърляне на метафизическия реализъм. Тук въпросът се поставя в нова светлина — като въпрос за начина, по който дискурсите проектират онтологии. Като обръща представата, че перцептивният дискурс е изходният случай и че подражаването на неговата граматика от други дискурси поражда философски проблеми, Грейлинг твърди, че така се разрешават редица познати философски проблеми.
Аргументите му в полза на подхода на отлагане по отношение на крайната реалност — метафизически подход — са убедителни. Разположен в контекста на историческо развитие, преминаващо през Парменид, Платон, Спиноза, Бъркли и Хюм, този труд има широки последици за метафизиката и философията на науката. Той е задължително четиво за всеки философ, който иска да преосмисли преплитането на онтологията и епистемологията във въпросите за реалността.
