Първото послание на папа Лъв XIV към света предлага смела и неотложна визия за това какво означава да бъдеш човек в съвременния свят и в настъпващата епоха на изкуствения интелект.
„Най-силният поглед към изкуствения интелект, който съм срещал“ РОРИ СТЮАРТ
„Забележителен аргумент в полза на това моралните въпроси да бъдат в центъра на всеки разговор за изкуствения интелект“ THE NEW YORKER
„Прекрасно написано, изключително значимо, казва истината на силните на деня“ АЛАСТЪР КЕМБЪЛ
Изкуственият интелект преобразява труда, творчеството, общуването, политиката и тъканта на всекидневния ни живот. Но най-дълбоките въпроси, които повдига, са морални, а не технологични: Какво означава да бъдеш човек? Каква е целта на прогреса? И от какво никога не бива да се отказваме в полза на машината?
В първата си забележителна енциклика папа Лъв XIV черпи от богатата традиция на католическото социално учение, за да разгледа въпросите в сърцевината на революцията на изкуствения интелект. Призовавайки към бъдеще, в което иновациите служат на човешкото достойнство, вместо да го накърняват, той предлага убедителна визия за технологии в служба на човечеството.
Представен в началото на онова, което мнозина смятат за следващата технологична революция, този забележителен текст разглежда актуалното предизвикателство да опазим човечността си в настъпващата ера на изкуствения интелект — в самото начало на папството му. Без страх и без наивност, това е ясна покана да се замислим по-дълбоко за света, който изграждаме, и за човешките същества, в които се превръщаме.
