Няма да свеждаш очи, скъпо мое!
Ще гледаш нагоре… високо и надалеч!
Смирението не е нито свенливостта ни, нито търпимостта ни към мрака на другите.
Онези, които са успели да намерят мир в себе си, са продължили да се усмихват и да желаят най-доброто на другите, дори когато са познавали целия мрак около себе си – и в себе си.
Това са същите хора, които са казали ДОТУК, когато се е наложило.
Но не са крещели, не са викали, не са показвали, че знаят нещо по-добре, не са изпълвали пространството и времето с високомерие, защото са знаели, че единственото сигурно нещо, което ние, хората, имаме, е нашето невежество.
Колко е благословено да познаваш себе си, но да не го разгласяваш.
Колко е смело да виждаш суетата и да я обличаш в любов.
Ще бъдем от онези хора, които, каквото и да се е случило, няма да използват онова, което имат, за да си отмъщават и умишлено да нараняват другия.
Защото видяхме голямата картина.
„Обичам те“, ще шепнем на себе си и ще държим очите си вдигнати и вперени в небето.
Там горе, където са чудесата.
