Както студентите по литература трябва да познават основния канон на английската литература, така и студентите по софтуерно инженерство трябва да познават основните модели за разработване на програми. Дори с навлизането на мощни AI инструменти за програмиране е важно да се разбират техниките и подходите за създаване на ефективни програми. В тази книга са представени десет модела, обхващащи няколко области на програмирането и представящи ключови идеи, приложими към широк кръг задачи в софтуерното инженерство. Моделите не са алгоритми, а подходи към изграждането на сложни софтуерни системи.
Книгата започва с един от най-разпространените софтуерни модели, който често остава незабелязан от програмистите: хеш-таблиците. Но изграждането на наистина мащабируема и ефективна хеш-таблица, която може да обхваща дори няколко компютъра, рядко се преподава в университетите и често не може да бъде намерена като готово решение. Сред останалите модели са използването на крайни автомати за разпознаване на базови модели и за гарантиране, че програмите не пропускат критични случаи на употреба. Два модела предлагат начини за разсъждение относно многонишкови и многопроцесни програми и представят подход към програмирането, приложим и при двата вида конкурентно програмиране. Книгата завършва с призив системите да се проектират с оглед на възможните откази: да се предвижда, че една сложна система рядко работи безупречно и че разбирането защо нещо се поврежда е почти толкова важно, колкото и разбирането защо работи.
Майкъл Килиан има докторска степен от Харвардския университет и работи в областта на софтуерното инженерство от близо 50 години. Книгата възниква в резултат на разговори със студенти, проведени по време на работата му в Ab Initio, когато той осъзнава, че в учебните програми дори на най-способните студенти липсват някои основни идеи.
