„Какво е история?“ на Е. Х. Кар включва шест лекции, проведени в Кеймбридж през 1961 г. В тези текстове се разглеждат ключови теми за всеки историк, като „Обществото и индивидът“, „Причинността в историята“, „Историкът и фактите“ и др.
Историкът е призован „да разкаже фактите, както всъщност са се случили“ (wieeseigentlichgewesen). Тази фраза на Ранке, един от водещите историци на 19-ти век, е „обитавала“ поколения и поколения историци и най-вече тези, които страстно търсят и предявяват претенции за „обективност“. И все пак, според Кар – и не само него – „факти“ са, в крайна сметка, тези, които историкът избира да подчертае и изучава, откъдето и разделението на „исторически факти“ и просто „факти от миналото“.
„Историята означава интерпретация“, казваше Кар, като неговият подход не се отдалечава много от еретичната и същевременно революционна фраза на Ницше: „Няма факти; има само интерпретации“. Както самият Кар пише характерно: „Вярата, че съществува един твърд ядро от исторически факти, обективно и независимо от интерпретацията на историка, е чудовищна заблуда, която обаче е много трудна за изкореняване“.
„Какво е история?“ е определено от критиката като „една от книгите с най-голямо влияние в сферата на историографията“.
