От авторката на високо оценените графични мемоари „Моментите, в които разбрах, че съм гей“ идва тази блестящо зловеща и оригинална поредица от свързани помежду си графични истории за призраци. Една къща може и да не е обитавана от духове от самото начало... но може да стане такава.
През десетилетията обитателите на номер 20 забелязват, че къщата им, сгушена в ъгъла на лондонски площад, сякаш е малко по-жива от повечето: шепот в стените, тайна в мазето, нарастващото усещане, че никой не си тръгва наистина... А за всеки от героите в тази книга — Кони, Хеда, Орлайт, Теди и Мод — къщата сякаш разбира най-съкровените им желания. Във всяка история се крие копнеж за нещо повече — но какво може да отприщи прекаленото желание?
Вдъхновена от класическите истории за призраци и обогатена с теми за идентичността, желанието и куиър откровенията, Елинор Крюс представя своя собствена версия на историята за обитаваната от духове къща.
Отзиви за „Моментите, в които разбрах, че съм гей“: „Забавна и изключително близка до читателя“ — Алис Осман; „Откровена, автентична и напълно очарователна“ — Сара Уотърс; „Вълнуваща, забавна, романтична, мъдра и искрена“ — Кейт Дейвис
