Теодор Далримпъл предлага блестящо язвителна диагноза на културния упадък на Великобритания. С присъщото си сухо остроумие той разкрива как всекидневната небрежност — от павираните градини до безразличието към обществения живот — е знак, че нацията се отказва от своя дух.