Този колективен труд разглежда прехода от традиционните, неолиберални, индивидуалистични, монологични, логоцентрични и ориентирани към познанието педагогически и психологически подходи към въплътени и основани на преживяването, евристични и откривателски, наративни и диалогични, игрови и полифонични, както и мултимодални и перформативни рамки за учене и развитие. Особено внимание се отделя на активното участие, емоционалната ангажираност, творческата инициативност и изграждането на полифонични пространства за създаване на смисъл и приобщаващи среди за образование, учене, познание и личностно развитие.
В двадесетте глави на сборника автори от различни научни области представят новаторски методологии, изследователски подходи и начини за анализ, свързани с гласа, играта, училищната демокрация, приказката, песента, алтернативната сексуалност, „философското изслушване“ на споровете между малките деца, както и куклата като диалогично и наративно средство за социално-емоционална регулация. Разгледани са също музейната педагогика, музикалната педагогика, театралната педагогика, психомоторното възпитание, творческото движение, литературната педагогика, традиционните образователни практики на народа бака и други, като се откроява значението на демократичните среди, изградени върху доверие, приемане, приобщаване и творческо съвместно съществуване.
Трудът предлага епистемологична и методологическа перспектива, в която тялото, емоцията, изкуството, повествованието и диалогът служат като мултимодални средства за среща, изразяване и съвместно създаване на смисъл, за повишаване на обществената чувствителност, за колективно здраве и благополучие и за освобождаване от ограничаващи норми. Така се укрепва възможността всеки човек да участва активно, да твори съвместно и да се развива в демократични и приобщаващи общности за учене и живот.
