Те остават в историята заради начина, по който са загинали. Но когато знаем как са живели, тяхната позиция става още по-вълнуваща. Защото двестата разстреляни в Кесариани, преди да застанат пред стената на разстрела на 1 май 1944 г., са били борци, прекарали години в затвори и изгнание, съхранявайки непоколебимо човечността, солидарността и вярата си в идеалите на социалното и националното освобождение дори при най-тежки и изтощителни условия.
Биографиите им, събрани в този том, вдъхват живот на гордия поглед, който видяхме на публикуваните наскоро техни снимки. Преобладаващото мнозинство от тях са комунисти и борци от работническото и народното движение, преследвани от „демократични“ и диктаторски правителства, а впоследствие още по-безмилостно — от местните сътрудници на окупационните сили. До самия край те остават заплаха за прогнилия свят на користта и експлоатацията. Затова накрая са разстреляни…
Документираните материали в тази книга ги връщат на светло — плътни и истински, с достойнствата и слабостите им, с радостите и скърбите им, с техните семейства, любови и приятелства, мечти и страхове. Разкриват какво им е помогнало да издържат и как са успели да поставят общото над личното.
Така те стават по-видими — не само като непреходни символи на саможертвата, но и като хора, въвлечени във водовъртежа на историята, с конкретни житейски пътища, които съзнателно решават да заемат позиция, да изберат страна и да защитят ценностите и избора си с цената на собствения си живот.
