В епоха, в която технологии като изкуствения интелект заплашват да изместят човешкия интелект, един награждаван учен предлага коренно нов поглед към вродената ни човешка „технология“ и към онова, което наистина сме способни да постигнем.
В историята на човечеството има редки моменти, в които изборите ни променят необратимо света и живота ни. Днес несъмнено преживяваме един от тях.
Учени, инженери и философи предупреждават, че ако не променим радикално начина си на мислене, може да се окажем последното поколение с изцяло човешка ДНК. Само за едно поколение бихме могли да се превърнем в хибриден вид от синтетични тела, изкуствен интелект и микрочипове, които ограничават способността ни да мислим, да обичаме и да се приспособяваме по здравословен начин към новите условия в непрестанно променящия се свят. Заедно с това човешката природа ще изгуби чувствата, емпатията, близостта и прошката — онова, което всъщност прави човешкия вид уникален.
И така, въпросът, на който трябва да отговорим, е прост: обичаме ли се достатъчно, за да защитим дара на човешката си природа?
