Живеем в интересна епоха. По-свободни, по-здрави и по-богати сме от когато и да било в историята на човечеството. И въпреки това, някак си всичко изглежда така, сякаш се е объркало тотално – планетата се затопля, правителствата се провалят, икономиките рухват, а много от нас в крайна сметка изпитват постоянно чувство на безнадеждност.
През 2016 г. Менсън показа с книгата си THE SUBTLE ART OF NOT GIVING A F*CK – Благородното изкуство да не ти пука, превърнала се в световен издателски феномен, че непрестанното преследване на щастието ни прави още по-нещастни.
В EVERYTHING IS F*CKED – Книга за надеждата Менсън насочва поглед към безкрайните катастрофи, които се случват в света около нас. Опирайки се на богатите резултати от психологическите изследвания по тези теми, както и на непреходната мъдрост на философи като Платон, Ницше и Том Уейтс, той анализира религията, политиката и неприятните начини, по които са започнали да си приличат. Разглежда отношението ни към парите, развлеченията и интернет, както и начините, по които излишеството дори на нещо добро може психологически да ни погълне. Той открито поставя под съмнение представите ни за вярата, щастието, свободата – и дори за самата надежда.
С обичайното си съчетание от остроумие и особено чувство за хумор Менсън ни сграбчва за яката и ни предизвиква да бъдем по-честни със себе си и да се свързваме със света по начини, за които вероятно никога преди не сме се замисляли.
Ние сме цивилизация, която няма нужда нито от мир, нито от благоденствие, нито от украшения за капаците на електрическите си автомобили. Имаме всичко това. Ние сме цивилизация, която се нуждае от нещо много по-несигурно. Ние сме цивилизация и народ, които имат нужда от надежда.
Душата ни се нуждае от надежда, за да оцелее, точно както рибата се нуждае от вода. Надеждата е горивото на нашата мисловна машина. Маслото на хляба ни. Без надежда целият ни умствен механизъм или ще блокира, или ще остане без сили.
Защото свободата не означава да имаш повече марки зърнени закуски, от които да избираш, повече дестинации за почивка, на които да си правиш селфита, или повече сателитни канали, пред които да заспиваш.
Всичко това е разнообразие. А в празнотата разнообразието няма смисъл. Ако си пленник на несигурността, ако съмнението те измъчва, ако нетърпимостта те е вързала по ръцете и краката, можеш да имаш колкото си искаш разнообразие. Но не си свободен.
