Ерисихтон бил внук на Посейдон. Той предизвикал гнева на Деметра, богинята на природата, като отсичал дърветата в гората, която пеласгите ѝ били посветили, сред тях и свещената ѝ топола. Дързостта на Ерисихтон стигнала дотам, че той се опитал да убие Деметра, която се била преобразила в своята жрица Никиппа. Богинята наказала Ерисихтон, като го обрекла на ненаситен глад и мъчително чревоугодие — състояние, което го довело до това да разкъса и изяде собственото си тяло.
Има ли друг мит, който би могъл символично да изобрази самозаслепеното човечество в епохата на множествените кризи на легитимността на съвременния капитализъм и постдемокрацията? На капитализъм, който с ледено безразличие унищожава всичко, което прави живота на планетата Земя устойчив?
Климатичната криза принуждава науките да преосмислят режимите на истината, върху които са изградили развитието си, тоест да осмислят критично както миналото си, така и ролята си днес. Изкуствата също участват решително в усилията за радикална промяна на отношението ни към природата. Нима историческата наука, историческата култура и образованието са безразлични?
