Книгата разглежда явлението империализъм в теоретичен и исторически план. Представени са класическите теории на Хобсън, Хилфердинг, Люксембург, Бухарин и Ленин с цел да се открои значението на прехода, осъществил се в края на XIX век с появата на големите империалистически сили. За да се разбере този поврат, са разгледани периодът на предкапиталистическите империи и Великите географски открития, допринесли за първоначалното натрупване на капитал — основополагащо условие за развитието на капитализма.
Разпространението на наемния труд, утвърждаването на националната държава, разрастването на фабричната система и технологичният напредък водят до господството на капитализма — първоначално във Великобритания, а след това и в останалите колониални държави. Икономическите промени и възходът на нови сили като Германия, Италия, Русия и Япония допринасят за формирането на империализма и за конфликтите, довели до Първата световна война.
Решаващият принос на САЩ за изхода от войната бележи възхода им като световна сила. Втората световна война е свързана с последиците от кризата от 1929 г. и с неосъществените стремежи на ревизионистичните сили. След войната разпадането на колониализма е съпътствано от преход на империализма към нетериториални форми на господство — поврат в дотогавашната история на империализма, основан на анексирането на територии. Това развитие има фундаментално значение и представлява основен елемент от проблематиката на книгата.
В тази нова рамка САЩ налагат влиянието си чрез военни, политически, икономически и идеологически средства, без да е необходимо да анексират територии. Развитието на капиталистическата система, чиито гаранти са те, обаче допринася за възхода на други държави и за ограничаването на американската икономическа мощ. Кризата на американската хегемония е временно преустановена след падането на режимите на „реалния социализъм“, но се проявява отново с възхода на нови сили, най-вече на Китай, който оспорва дотогавашното първенство на САЩ.
