„Палестина е моралният компас на нашето време: тя може да бъде спасена – и всички ние заедно с нея“
За Франческа Албанезе – глас, който успява да съчетае юридическата компетентност с рядка човешка чувствителност – в тази епоха, когато светът сякаш трагично се насочва към дехуманизирането на най-уязвимите и към безусловното господство на най-силните, да си представим бъдещето на Палестина „означава да откажем да позволим на ужаса да има последната дума и да се погрижим цивилизацията да се превърне в дълг, който всеки от нас може да избере да приеме и да поеме“. От тези конкретни мисли се раждат глаголите, на които Албанезе се опира в тази книга, носеща устрема на манифест и чувството на любовно послание: Палестина предлага на света пролука светлина, която ни призовава да отворим очи и да действаме.
Да мечтаем, да съдим, да се еманципираме, да се съпротивляваме, да подхранваме, да плачем, да лекуваме, да танцуваме, да се завръщаме: всичко се превръща във форма на едно и също колективно преживяване – действия, които всички можем да извършим, за да живеем настоящето справедливо. Всеки глагол дава повод да бъдат разказани историите на отделните хора, които са го вдъхновили, и техният отзвук да достигне до нашето ежедневие.
Дълбоко пътешествие из историята на Палестина – проследяване на основните събития, белязали повече от век, през който тази земя е подложена на колониално насилие във всичките му форми – и из историите на онези, които са страдали, надявали са се и са изследвали; на онези, които са имали смелостта да кажат истината, докато навсякъде около тях е властвала лъжата, и на онези, които са платили за истината с живота си; на онези, които завинаги ще носят в себе си и върху себе си белезите на насилието, но и на онези, които са го упражнявали; на онези, които са изпитали тежестта на потисника и не са се отказали от желанието си да бъдат свободни.
Творбата на корицата е дело на палестинската художничка Малак Матар.
