Сервантес си представял как ще се възползва от технологичната революция в книгопечатането, за да напише роман, който да го спаси от дълговете. Неговият герой обаче, Дон Кихот, се сражавал с вятърни мелници, докато не станал за посмешище в очите на читателите. А ние? Да не би да живеем в антиутопичен роман?
Книгата ни повежда из епохата на изкуствения интелект чрез разказ. С прости думи, тя подрежда знанията, от които човек се нуждае, за да мисли ясно напук на информационния хаос в дигиталната среда.
По страниците ѝ следваме структурата на митичното „Пътешествие на героя“, търсейки етапите, които ще ни помогнат да се движим безопасно в чудния нов свят. Пътешествие, вдъхновено от онова, което академичните изследвания наричат „наративна устойчивост“, тук представено по достъпен начин като ежедневна самозащита.
Според учените умението да създаваме разкази е голямото предимство на човека пред останалите същества. Вече обаче и алгоритмите пишат истории. Само че те не се нуждаят от тях, за да оцелеят. А ние?
Време е да проучим този въпрос.
