Настоящото изследване изтъква значението на културните фактори за разбирането на промените в институциите и политиката от падането на диктатурата до наши дни. То дава отговор на въпросите какви ценности и идеи споделяме, как те са белязали политическите решения и колективното и индивидуалното поведение, както и как са били повлияни от световните и европейските събития. Следователно основният въпрос е защо правим това, което правим.
Катализатор за настоящия труд беше гръцката криза, тлееща отдавна, но избухнала през 2009–2010 г. и продължила цяло десетилетие (2009–2019). Последвалите външни сътресения (2020–2022) завариха икономиката и обществото разклатени.
Основната теза на това изследване е, че през периода на демократично управление след падането на диктатурата в гръцката политика и общество се утвърждава културен плурализъм — смесица отчасти противоречащи си ценности и идеи, произлизащи от традицията и вълните на модерността и постмодерността. Често самите хора споделят множество, отчасти несъвместими помежду си ценности.
Неизбежно възникват разнообразни ценностни дилеми, но и компромиси (хибридни решения). Всяка област на политиката, разбира се, има своите особености. Например в публичната администрация съперничат колегиалната солидарност и отчетността, принципът на старшинството и оценяването. В териториалното планиране се сблъскват опазването на архитектурното наследство и защитата на природната среда, от една страна, и преобладаващите възгледи за собствеността, от друга. В социалната политика — общата организация на солидарността чрез социалната държава и привилегированите мерки.
Това изследване разглежда теоретичните подходи към културата, предлагани през годините (теорията за социалния капитал, теорията за модернизацията и др.), конкретизира хипотезите на авторите за културния пейзаж на страната и анализира ценностните противоречия в избрани области на политиката. В тази връзка то засяга и въпроси, широко обсъждани през годините: какво ни дава тезата за културния дуализъм, има ли страната хегемонично ядро, доколко е станала модерна, дали и как европейският идеален тип е повлиял на културата ни, както и какви синтези на ценности и идеи са се опитвали да постигнат организираните политически сили.
Брой страници
374
Корица
Меко
Година на публикуване
2026
Издател
Ekdoseis Papazisi