Къде се намира началото на съвременна Европа?
Жак Льо Гоф, един от най-значимите историци на Средновековието, търси следите ѝ — зародиша на онова, което днес наричаме Европа — от руините на Римската империя до великите географски открития през XV век. Проследявайки пътя ѝ през вековете, той разкрива и изследва онова, което днешна Европа е наследила, заела и продължава да повтаря от средновековна Европа. Тя не е нашата Европа, но представлява решаващ момент в нейното формиране: възможността за единство въпреки фундаменталното многообразие на народите ѝ; противопоставянията Север–Юг и Изток–Запад; обединяващата роля на земеделието; както и Европа на градовете и университетите. Съчетавайки задълбочени исторически познания с жив и увлекателен разказ, Льо Гоф ни повежда на пътешествие в миналото с надеждата, че ако европейците разберат по-добре корените си, ще могат да изградят по-добро бъдеще.
„[…] Европа без история би била осиротяла и нещастна Европа. Защото настоящето идва от вчера, а бъдещето изниква от миналото. Минало, което не бива да обрича настоящето на неподвижност, а трябва да му помага да преосмисля убежденията си и да се обновява. Европа на нашето време, разположена между Атлантическия океан, Азия и Африка, съществува отдавна; географията е очертала границите ѝ, а историята я е създала — още от времето, когато древните гърци ѝ дали името, което е запазила завинаги. Бъдещето трябва да стъпи върху това наследство, благодарение на което още от древността, та чак до праисторическите времена, Европа се е утвърдила като свят на изключително богатство и творчество, съчетаващ единство и многообразие.“
