Също толкова зашеметяващ и неочакван като „Мъртви души“, „Двойник“ е роман матрьошка — пластовете отстъпват място на нови пластове, а залата с огледала разкрива безкрайни отражения, които водят към сърцевината на загадката или може би наникъде — трудно е да се каже.
Действието се развива в измислен английски университетски град в близкото бъдеще и проследява разрастването сред студентите на заразна мода по „удвояване“, която има неочаквани последици за художествените практики и индивидуалната субективност на засегнатите. Широкият размах на повествованието включва злонамерени колекционери на изкуство, изкуствен интелект, представящ се за поети, и пътуващи специалисти по „интимност“. Романът драматизира както двусмислената привлекателност на колективното, така и съмнителната автономия на индивида в творческите сфери, направлявани от пазара. Попадаме в абсурдистката литературна традиция на Витолд Гомбрович, Антал Серб и Роберто Боланьо.
С разрастването на множащите се двойници моделите на дублиране насочват към присъствието на загадъчно „трето“ — някои подозират, че явлението има източник отвъд всекидневния им хоризонт . . .
Това е художествена проза в най-изобретателната, най-предизвикателната и най-саморефлексивната си форма. Освен това е изключително забавна. Читателят се впуска в приключение с неясен изход, а Сам Ривиер не ни оставя да си поемем дъх до самия край — с остроумието си, стилистичното си майсторство и несравнимия си ум.
