Преоткрита след десетилетия, прекарани да събира прах на семейна лавица, това е вълнуващият разказ за живота на капитан Стюарт — обикновен офицер на фронтовата линия във Франция и Фландрия през цялата 1916 и 1917 година.
Постъпил в Камерънските стрелци (шотландски стрелци) през 1915 г. на 33-годишна възраст, капитан Стюарт многократно тръгва „през окопите към врага“, надживявайки „толкова много по-достойни мъже“, както казва с присъщата си скромност.
От ярките му свидетелства научаваме за калта („по-скоро гъста тиня“), мухите и трудностите да страдаш от дизентерия, докато яздиш кон. В един паметен откъс той описва как влиза в бой с врага, докато пуши лула — за тази постъпка е награден с Военния кръст.
И все пак сред хаоса и ужаса на окопите капитан Стюарт размишлява със съчувствие за страховете и огромната смелост на войниците под негово командване.
В наскоро редактираното от внука му Камерън Стюарт издание ЕДИН СЪВСЕМ НЕЗНАЧИТЕЛЕН ОФИЦЕР откриваме увлекателен поглед към ужасите и абсурдите на окопния живот.
