Възхвалявана културна история на черното — вече налична в атрактивно джобно издание с меки корици и само текст.
Черното — любимият цвят на свещеници и каещи се грешници, художници и аскети, модни дизайнери и фашисти — винаги е отстоявало силно противоположни идеи: власт и смирение, грях и святост, бунт и подчинение, богатство и бедност, добро и зло. В тази книга авторът на възхваляваната Синьо разказва увлекателната социална история на черния цвят в Европа.
В началото било черното, разказва ни Мишел Пастуро. Архетипният цвят на мрака и смъртта, в раннохристиянския период черното се свързвало с ада и дявола, но и с монашеската добродетел. През Средновековието черното станало облекло на придворните и отличителен белег на кралския разкош. За европейците от ранната модерна епоха черното придобило нови значения, когато започнали да печатат думи и изображения в черно и бяло и да възприемат твърдението на Исак Нютон, че черното всъщност не е цвят. През романтизма черното било спътник на меланхолията, а през XX век черното (и бялото) започнало да доминира в изкуството, печата, фотографията и киното, преди най-сетне отново да получи статута на истински цвят.
Според Пастуро историята на всеки цвят трябва преди всичко да бъде социална история, защото именно обществата му придават всичко — от променящите се названия до променящите се значения — а черното е ярък пример в това отношение. В багрилата, тъканите и облеклото, както и в живописта и другите произведения на изкуството, черното винаги е било мощна — и двусмислена — сила, която оформя социалните, символичните и идеологическите значения в европейските общества.
Със своя впечатляващ дизайн и завладяващ текст Черно ще зарадва всеки, който се интересува от историята на модата, изкуството, медиите или дизайна.
„История на един цвят“: джобни издания са атрактивни, достъпни и удобни за четене издания с меки корици и само текст на бестселърите на Мишел Пастуро — илюстрованите му истории на цветовете.
