Анри Русо (1844–1910) бил чиновник в парижската митническа служба, който мечтаел да стане прочут художник. На 49-годишна възраст решил да опита. Отначало ярките, смели картини на Русо с джунгли и екзотична флора и фауна били отхвърляни като детински и опростени, но уникалният му и упорито следван стил скоро му спечелил признание.
След 1886 г. той редовно излагал творбите си на престижния парижки Салон на независимите, а през 1908 г. Пикасо организирал в негова чест легендарен банкет. Макар да е най-известен с тропическите си пейзажи, Русо всъщност никога не напускал Франция. За вдъхновение разчитал на книги и списания, посещавал природонаучни музеи и слушал разказите на завърнали се от служба познати военни.
Работейки с маслени бои върху платно, той предпочитал наситена палитра, ярко изобразяване и известна пищна, лениво-чувствена атмосфера, както се вижда в композицията с гола фигура в джунглата „Сънят“. Днес „митът за Русо“ е утвърден в историята на изкуството, а творчеството му често се сравнява с това на други майстори постимпресионисти като Сезан, Матис и Гоген. В това въведение проследяваме как се оформя този късно разцъфнал творец и какво е наследството му като неочакван герой на модернизма.
