Художник, скулптор, писател, режисьор и всестранен шоумен Салвадор Дали (1904–1989) е един от най-големите ексхибиционисти и ексцентрици на XX век. Един от първите творци, приложили прозренията на фройдистката психоанализа в изкуството, той е прочут най-вече със сюрреалистичната си практика и с образи като меките часовници и телефона омар, превърнали се в емблеми на сюрреализма и на модернизма като цяло.
Дали често описва картините си като „снимки на сънища, нарисувани на ръка“. Тяхното пленително напрежение и въздействие се дължат на прецизното изобразяване на причудливи елементи и несъвместими съчетания. Както обяснява самият Дали, той рисувал с „най-империалистическата ярост на прецизността“, но само „за да систематизира объркването и така да помогне за пълното дискредитиране на света на реалността“.
Преобразявайки ролята на твореца, мустакатият Дали е имал и интуицията да демонстрира противоречивата си публична персона и чрез графика, мода, реклама, писане и кино да създава произведения, които могат да бъдат възприемани, а не само съзерцавани на стената в галерията. Тази книга разглежда както живописта, така и личността на Дали, като представя техническото му майсторство, провокативните му композиции и предизвикателните теми за смъртта, разпада и еротиката.
