Чарлс Хотри, кльощавият мъж с очилата като на баба, беше любимец на всички в комедийната поредица „Кери он“ — но кой всъщност беше той? Досега този човек оставаше загадка. Книгата проследява началото на кариерата на Хотри като дете звезда и като изпълнител в ревюта и във филмите на Уил Хей, а също така разглежда работата му в радиото и телевизията, последвана от тъжния и бавен залез на един свадлив отшелник в Дийл, на кентското крайбрежие. Приповдигнатата ексцентричност на актьорската му игра отстъпва място на огорчение и алкохолизъм — ако помолите Хотри за автограф, по-вероятно е вместо това да повика полицията.
В „Човекът, който беше редник Уидъл“ Роджър Луис пресъздава това усещане за обреченост и дълбока меланхолия, което в същото време е безумно смешно. Книгата се разгръща като китайска кутия и засяга теми като същността на славата, пренебрежението, загубата, сексуалното объркване, драмбюи, предателството, музикантите от Кралската морска пехота и фините камбрикови гащи, обшити с дантела и синя панделка. Изводът сякаш е, че не е задължително да се превърнеш в човека, за когото си мислел, че ще станеш. Хотри, роден да играе шекспирови шутове или дендита от епохата на Реставрацията, в крайна сметка е уволнен от филмите „Кери он“ и обикаля сцената пиян по време на провинциалното турне на „Спрете я, сестро!“
С обширни проучвания и ексклузивни интервюта с основните участници „Човекът, който беше редник Уидъл“ е шедьовър на биографичното изследване и достоен паметник на един своеобразен комедиен гений, чието място в британската културна история вече е сигурно.
За това ново издание Роджър Луис е написал „Епилог с малко пикантност“, в който осъвременява разказа и размишленията си, а сър Стивън Фрай е допринесъл с проницателен и характерен предговор, поставящ както Чарлс Хотри, така и Роджър Луис в контекста на лекото развлекателно изкуство и биографичния жанр.
