Публикувана за първи път през 1572 г., „Лузиадите“ е една от най-великите епични поеми на Ренесанса, увековечила с ненадмината свежест на наблюдението португалските мореплавателни експедиции в търсене на нови земи.
В центъра на „Лузиадите“ е пионерското пътешествие на Вашку да Гама до Индия през Южна Африка през 1497–1498 г. Като първия европейски творец, прекосил екватора, Камоеш отразява в повествованието си новостта и очарованието на тази първа среща с Африка, Индия и Далечния изток. Двата основни символа в поемата са Кръстът и Астролабът, а възхвалата на повратния момент в човешкото познание за света съчетава старата небесна карта с току-що откритите земи. Поемата обаче говори въздействащо и за несигурността на властта, както и за възхода и упадъка на държавността — застрашена не само отвън от врагове, но и отвътре от загубата на почтеност и прозорливост.
Това е първият превод на „Лузиадите“ от почти половин век насам. Новото издание е допълнено с проникновен увод и обширни бележки.
Вече над 100 години поредицата „Класика на Oxford“ предлага най-богатия избор от литература от цял свят. Всяко достъпно като цена издание отразява стремежа на Oxford към научна прецизност: то съдържа възможно най-точния текст и редица други ценни допълнения, сред които експертни уводи от водещи авторитети, полезни бележки за изясняване на текста, актуални библиографии за по-нататъшни проучвания и още много.
