„Не знам точно кога започна тази книга. В продължение на много години вярвах, че пиша различни неща. Понякога бележки. Понякога дневници. Понякога стихотворения. Понякога писма. Сега, когато ги гледам всички заедно, виждам, че почти винаги съм писал един и същ текст. […] Може би в крайна сметка това е единственото, което се случва тук. Един човек, който се опитва да си спомни“, пише авторът в предговора си.
„От абсолютния мрак проблясва светлина. Това не е история за осъждане, а болезнено завръщане към истината за самия себе си. Дори на ръба на пропастта любовта към живота може да победи мрака“, отбелязва Янис Скурлетис в уводната бележка към изданието. „Любовта невинаги е достатъчна, за да ни предпази от грешките на хората, които обичаме. Нито добрите намерения заличават последиците. Но разбирането може би ще ни позволи да спрем да повтаряме онова, което ни е наранявало, без да се налага да превръщаме онези, които са ни го предали, във виновници за целия ни живот. Защото съзряването, ако означава нещо съществено, не е моментът, в който преставаме да обвиняваме другите. То е моментът, в който започваме да поемаме отговорност за това какво ще направим с онова, което са ни дали. […] Възможността за щастие не се крие в стремежа към съвършенство, а в несъвършенството, което се осмеляваме да признаем. Не ни е нужен пореден опит да станем по-добри; за първи път трябва да си позволим да бъдем истински и да понесем онова, което ще открием. Защото противоположното на зависимостта не е самодостатъчността. То е свободата да съществуваме, без да се налага да доказваме, че заслужаваме да съществуваме“, пише Сотирис Цафуляс, автор на послеслова към изданието.
Брой страници
86
Корица
Меко
Година на публикуване
2026
Издател
Kapa Ekdotiki