Навременно изследване на залога, когато изкуственият интелект измести хората от вземането на правни решения.
Изкуственият интелект навлиза все по-широко в много професии и правната сфера не прави изключение. В „Върховенството на закона след изкуствения интелект“ Кейти Силаджи изследва философските и практическите последици от използването на ИИ в правната сфера, като започва с няколко основополагащи въпроса: Каква е целта на правото и откъде произтича неговата легитимност? Ще продължи ли правото да постига тези цели, ако бъде автоматизирано? Как автоматизацията би могла да засегне целостта на върховенството на закона и функционирането на демократичните институции?
Съчетавайки правна философия, приложни казуси и идеи от критическата правна теория и изследванията на науката и технологиите, Силаджи твърди, че правото и разказването на истории са дълбоко свързани. Като създаваме и оспорваме правото, осмисляме информацията около нас и изграждаме разкази за света, който споделяме. Тези разкази не са статични: съдебната практика се развива, а правните обсъждания на сложни случаи могат да помогнат за разрешаването на неясни или безпрецедентни обществени проблеми.
Силаджи показва, че технологичните нововъведения правят върховенството на закона уязвимо, защото големите езикови модели и машинното обучение подкопават способността на правните разкази да очертават възможното, свеждайки правното тълкуване до обикновено администриране. Дигитализирането на правото, основано на предубедени данни от културното ни минало, застрашава отдавна утвърдени правни идеали, отслабва ограниченията срещу злоупотребата с власт от страна на частни субекти и възпрепятства способността на обществото да изгради по-равноправно бъдеще. Вместо това Силаджи призовава разказите да заемат централно място в правото и така отново да открием историите, които то ни разказва за това кои сме.
