Тази книга предлага цялостен обзор на начините, по които изкуственият интелект (ИИ) преобразява отговорното провеждане на научни изследвания и управлението им, като призовава за проактивни интердисциплинарни рамки, които да гарантират неговото отговорно и справедливо използване. В нея се разглежда как ИИ, включително цифровите комуникационни технологии, променя изследователската среда в различни дисциплини — от мениджмънта и биомедицинските науки до образованието и гражданската наука.
Книгата разглежда както възможностите, така и предизвикателствата, свързани с интегрирането на инструменти с ИИ в научните изследвания, като акцентира върху етичните и правните въпроси, начина, по който ИИ променя изследователските процеси и етичния надзор, както и върху въпросите за автономията на изследователите и участниците в изследванията. Освен това книгата анализира правната рамка на Европейския съюз, предлага насоки за управление и обучение, които да подпомогнат успешната работа в среда, допълнена от ИИ, и разглежда ролята на комисиите по научна етика при адаптирането към методологии с помощта на ИИ.
В заключение книгата разсъждава върху педагогическите последици от използването на ИИ в студентските изследвания и подкрепя подходи, които съчетават технологичната помощ със съхраняването на критичното мислене и почтеността в научните изследвания. Представени са и многопластови умения, които изясняват понятията, свързани с уменията на бъдещето.
